В България двуезичието не се среща често, защото на комплекс империята "полиглот Григорий Казаков за това как да
Езикова тълковен речник - основна отправна точка за лингвистична наука в България - сподели многоезичието национално и индивидуално. В рамките на националното се отнася до ситуацията, която съществува и до днес в много страни, когато човек се разраства с не една, а няколко местни езици. В България не е така, защото имаме комплекс империя (макар че в държавата 27 е официалният език, ние казваме за цялата страна само на руски). Но някъде там е, например, в Индия или в Южна Америка. Когато ситуацията започна да разследва, се оказа, че обикновено броят на езиците, учи човек от раждането и са в почти еднаква степен, консумирана от естествен многоезичието, не надвишава пет. И мнозина вярват, че фигура този неофициален маркер: лице, което е повече или по-малко свободен да говори шест езика и повече, може да се счита полиглот.
Важно е да се разбере, че когато става дума за човек, който знае, например, 50 езика, ние трябва да се изясни какво означава да "знае" в този случай. В края на краищата, не е ясно кой и от какво гледна точка, експертът е в състояние да го оценявам. Например, аз мисля, че е погрешно да се сравни знанието на лицето, да научат езика като чужд език, със знанието на лицето, което го познава като роден. Винаги е несправедливо да се сравнят две неща различни свойства.
Говорене, писане, четене и слушане - всичките четири от тези умения може да се развива неравномерно. Можете, например, да не бъде грамотен и не знам как да се изгради на езика на дела в системата, но за да го каже, че е за извършване на комуникативно функцията без затруднения. Тази пропаст характерни лингвистика: Лингвистите, изучаващи устройството, както и моделите за развитие на различни езици, често не говорят тези езици себе си, и да се научат да общуват хора не представляват езика, тъй като е построен.
Три книги, посветени на изучаването на чужди езици:
Kato Lomb: "Как да науча езика»
Дмитрий Спивак, "Как да стане полиглот"
Можем да кажем, че за въпросите на полиглоти е комуникативна функция: ако човек владее в достатъчна, за да се обясни в дома езика, той го знае. Можем да кажем, че езикът се брои за него само ако той може да чете и превежда текста. Но има едно нещо, което е важно да се разбере, когато говорим за полиглот, притежаването на голям брой езици: полиглот - той не е човек, който е готов незабавно да започнат да говорят на всички езици при поискване. Това всъщност е човек, който, след отправено искане да говори гръцки, за да се пенсионира и да се върне в библиотеката, да говори на този език в три дни. Това е, което poligloticheskie знания. Спонтанността на себе си полиглоти реч не смятат, критерий poliglotizma. Те също така не смятам, важни критерии за чистота и произношение на знанията за културата - в този или тази ситуация се държат англоговорящ не трябва да се знае.
Какво полиглоти знам всички езици еднакво - Мит е, точно като това, което полиглот могат свободно да превключвате от един език на друг. Самите полиглоти тези илюзии, наред с други неща, и не се поддържа. Те по някакъв начин се разпространява, а след това някой вижда полиглот, той научава, че той не може да сега му кажа десет истории в десет различни езици, полиглоти и образ в главата му се някак нарушена.
Език, след като научил, в зряла възраст (след 10-13 години), няма да излязат от съзнанието ми, обикновено е възможно да се възстанови. Освен това, езици не са в противоречие помежду си, всички те са се съхраняват безопасно в главата и чака да се отвори. Способността да се бързо да ги измъкне от там, както и способността да се възприемат добре на новата система - това наистина е най-важното качество на полиглот.
Широко разпространено е мнението, че по-старите езици започват да покаже човек по-лошо. С най-много полиглоти са скептични и често го отрече. С течение на времето, тя се променя подхода, промяна в разбирането за езика, мислейки работи по различен начин. Апаратура изглежда логично, критично мислене. Някои понятия подкрепа вече просто се чувства йерархията на информация абстракция, модели. Всичко това просто трябва да се научат да използват.
Митът и факта, че човек може да се побърка след като се научи много езици. По принцип в лингвистиката не са налице данни, които да сочат ограничение за колко езика човек може да знае. По-скоро трябва да има обективна липса на време. В днешния свят 6000 езици, както и без значение колко хора, посветени на този път, всичко това, разбира се, няма да се научат. Но има определен праг, така наречената "върховенството на седем". Експериментално е установено, че човек е повече или по-малко удобно могат да се чувстват, знаейки, свободна от пет до девет езика, по-трудно е да ги държи в главата ми. И ако някой ви казва, че владее двадесет езика, а след това, може би, ние не трябва да го вземат на сериозно.
Александър Arguelles предлага техника, наречена сенки. Когато слушате запис на чужд език, не е нужно да чакаме паузи за превод, и да направим нещо като синхронно речитатив: веднъж един човек казва нещо за записа, просто се опитваме да го направим отново звука на звука, дори и ако вие не разбирате. Винаги е най-добре да го отведе до оригиналния запис, има много специални подкасти.
Основното нещо - консистенция. Наистина трябва да се ангажират с всеки ден, на малки порции. Ще се изненадате как тя ще бъде по-полезен, отколкото да седи в седем часа буря урок ден.