Каква е неплатежоспособност или несъстоятелност
Несъстоятелност (банкрут) - призната от оторизиран държавен орган на невъзможност на длъжника (гражданин, организация или правителство), за да се срещнат в пълен претенциите на кредиторите на парични задължения и (или), за да се изпълни задължението за плащане на задължителни държавни плащания.
С понятието "несъстоятелност" също се определя като процедура да се прилага по отношение на длъжника, насочен към оценяване финансовото му състояние, развитие на мерки за подобряване на финансовото състояние на длъжника, и ако прилагането на такива мерки, ще се счита за неразумно или невъзможно - в най-справедливо и безпристрастно удовлетворяване на интересите на кредиторите на длъжника в несъстоятелност.
Несъстоятелност. инициирана от длъжника, често се споменава като samobankrotstvo. или планирани фалит.
Световната практика включва използването на производството по несъстоятелност и за двете юридически и физически лица.
В България, решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност е упълномощено да получава арбитраж.
Българската правна наука институт по несъстоятелност (банкрут) принадлежи към индустрията на търговското право.
Думата "фалит" идва от bancus на латински думи и ruptus. "Банка" Първоначално известен инсталирани на обществени места (като пазари и панаири) пейка, на която среброменителите и лихварите провеждат своите операции и изготвят документи. След като собственикът на "банка" съсипан, той счупи пейката.
История на несъстоятелност в България
Възраждането на интереса към регулирането на отношенията, свързани с провала се случва в България в XVIII век. По този начин, в статута на запис на заповед в 1729 концепцията за несъстоятелност е формулирано за първи път: "Когато сметките бизнесдама изслуша хората фалира Uchino (което е дефектно в мизерия изтекъл) и след това от борсата или на обществено място, където търговците се съберат, отлъчен от църквата, имат право да изискват от него в плащането софтуер (гаранции за възобновяване), а ако не успее - протестът ". По този начин, законът дава ясни признаци на несъстоятелност: нарушение на Общите условия на плащане, липсата на имущество на длъжника и се опитват да се скрие от кредиторите. Въпреки това, като цяло, в случаите на несъстоятелност на Петър ера бяха разгледани на Колежа на търговията, с участието на Сената основно на базата на прецеденти, създадени от тях.
С течение на времето, развитието на търговските отношения налага да се консолидира правилата за работа с неплатежоспособни длъжници в документите по-малко от общ характер, като например договор Смоленск княз Мстислав Давидович и Рига, Готланд и германски градове в 1229, и в член 20 от Договора от Новгород с германските градове и Готланд в 1270.
Псков съдебен харта, въведена през 1467 г., обхваща въпросите на раздел имуществото на длъжника между кредиторите. правила за несъстоятелност, съдържащи се в Кодекса на закона през 1497 и 1550, код 1649 на Съвета.
Bankrotsky чартърен 1740
Хартата на несъстоятелност през 1800 г.
свързана с извършването на стопанска дейност (в исторически план, наречен "търговски провал");
които не са свързани с извършването на стопанска дейност.
Несъстоятелност харта призна, че "тези, които не могат да платят дълговете си в пълен размер" (част I, параграф 1 от Конституцията). За разпознаване са предвидени несъстоятелност следните основи (част I, § 3, 4, 5, 6 Формиране):
собствена изповед в съда или извън съда;
недостатъчност на длъжника да се яви в съда по делото, заведено срещу него;
действителната неизпълнението на съдебно решение за възстановяване на дълга в рамките на един месец.
Прави впечатление, че в Конституцията е намерил еднозначен укрепване на принципа, че "в несъстоятелност не трябва да се разбере нечестен човек, за честност и не опозорят ранга на несъстоятелност се състои, но само в действията, довели лицето в несъстоятелност" (част I, § 129 от Конституцията), че маркиране на ясно разделение на прокуратурата от действителния гражданско правни действия за събиране на дългове.
Разпоредбите на Хартата на законодателя предвижда възможността за преструктуриране на дълга, да сключи споразумение за доброволно уреждане с кредиторите и на длъжника на крайния срок за съд, за да се възстанови платежоспособността.
В зависимост от причините за законодателя на несъстоятелността определя различни мерки за въздействие:
последица от "жалко" неплатежоспособност, която е настъпила в резултат на обстоятелства, които не зависят от волята на длъжника, е фактът, че "всички предоставени й от изискванията време, независимо от заглавието може да са били унищожени, така че от сега нататък добавка навсякъде, тъй като, и съпругата, децата и наследниците му не санкции не са за ремонт ";
"Неблагоразумното" в несъстоятелност, да станат тези на "небрежност" се задължава да изплати дълговете си;
"Измамна в несъстоятелност", която се превърна тези "от своите пороци", е задължен да изплаща дълговете си.
Под надзора на Палатата провери принадлежност към имуществото на длъжника, включени в масата на несъстоятелността, както и валидността на претенциите на декларираните кредиторите, а след това на имуществото на длъжника се разпределят по следния ред (част I, § 112 от Конституцията):
Църковните дългове;
дългове за услугата и работата на съдебните служители и работници;
оставащите задължения (пропорционално на вземанията на кредитора в общия размер на вземанията).
Развитието на прилагането на Хартата в сила и изобилие на правилата за конфликт са довели до необходимостта от систематична обработка на закона фалит.
Хартата на търговската несъстоятелност през 1832 г.
В случай на злонамерен (умишлено) фалит, освен в затвора и продажба на имущество на наказателно дело на длъжника е започнато.
приложение (контрол болногледач) (с възможност за покриване на най-малко 50% дълга);
синдик.
Изчисления с кредиторите, проведени в четири етапа:
Църковни задължения, данъци, заплати на работниците и служителите. Първата фаза е удовлетворен напълно. Приоритет се дава на дълг църква.
държавните дългове, частни дългове безспорни
съмнителни дългове, които изискват съдебен контрол
дългове не са върнати своевременно
Разнообразието от правила, уреждащи процеса на несъстоятелност се е засилил с публикуването на 22 май 1884 регламенти "по нареждане на ликвидация случаи частни и държавни краткосрочни заеми заведения."
Трябва също да се отбележи, че в допълнение към общото законодателство и местни закони за конкуренцията, опериращи в България. По този начин, във Великото херцогство Финландия да действат независимо конкуренцията разпоредби, въз основа на пруски закона на 1855, в провинциите имали силата Privislyanskih стар френски закон несъстоятелност, която се съдържа в Търговския закон на Кралство тъй като 1868, полски и така нататък. Г.
По този начин, Хартата на търговската несъстоятелност през 1832 г. остава в сила, преди промяната на държавната система през 1917 г., в резултат на социалистическата революция.
Модерна България регулиране на фалита
граждани по несъстоятелност (физически лица), предоставени от действащото законодателство, но при липсата на специална правна процедура наистина не се прилага.
За започване на производство по несъстоятелност изисква длъжникът (юридическо лице или физическо лице предприемач) имали признаци на фалит. За предприемач такива функции е недоволство от закона е посочено в претенциите на кредиторите в рамките на три месеца, считано от деня, в който е трябвало да се срещнем с тях, с размера на задълженията си трябва да надвишава стойността на имуществото му и трябва да бъде повече от 10 000 рубли. тази функция е само недоволство от задълженията си в продължение на три месеца за юридически лица. В този случай, размерът на пасивите да бъде повече от 100 000 рубли.
процес несъстоятелност започва с подаване на арбитражен съд за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Искането може да се подава на заемодателя, на упълномощения орган или от страна на длъжника.
По отношение на длъжника може да бъде въведена една от процедурите, предвидени от закона:
мониторинг (продължителност - не повече от седем месеца);
финансово подобрение (продължителност - не повече от две години);
външно управление (продължителност - не повече от 18 месеца може да бъде удължен с не повече от шест месеца);
производство по несъстоятелност (продължителност - шест месеца след решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност; могат да се удължават многократно за период до шест месеца);
споразумение за уреждане.
За да се следи поведението на процедурата по несъстоятелност създава събрание на кредиторите и, при определени условия, комитета на кредиторите, назначен синдик. Съставител регистъра на вземанията на кредиторите на длъжника.
Процесът на производство по несъстоятелност или ликвидация на длъжника завършва юридическо лице, или удовлетворяване на кредиторите.
Умишлено несъстоятелност и фиктивен фалит са престъпления в България.