Етика, е етиката
(На гръцки ethika от етос -. Обичаите, характер), философска дисциплина, която изучава етика, морал. Като наименование за определена област на изследвания термин, използван за първи път от Аристотел. .. От стоиците е традиционното разделение на философията в логика, физика и етика, която често се разбира като наука за човешката природа, т.е. съвпада с антропология: "Етика" Спиноза - учението за вещество и неговите видове. Етика - науката за подходяща система на Имануел Кант, който е развил идеята за т.нар .. автономни морални кодекси като на базата на вътрешните очевидни морални принципи, в опозиция на етиката хетерономен, идващи от външни за моралните условия, интереси и цели. През 20-ти век. Шелер Н. Хартман, за разлика от "формални" етиката на дълга на Кант, разработени "материал" (по същество) етични ценности. Централно място в етиката остава проблемът за доброто и злото.
Какво е етика. Етика е значението на думата етика. произход (етимологията) етика. синоними за етика. Парадигма (форма на думата), етика в други речници
► ЕТИКА - речник на чуждите думи
какво ЕТИКА
1. философска доктрина на морал, неговото развитие, принципи, норми и роли в обществото. Етични производства.
2. Наборът от правила за поведение, морала всяка социална група. Д. учени. Медицински д.
Етика - свързани с етиката. Етичната - подходящ кодекс на поведение.
► ЕТИКА - TF Ефрем Нов речник на българския език. Tolkovo- деривация
какво ЕТИКА
1) философска доктрина на морал, нейните принципи, развитие и роля в обществото.
2) набор от правила за поведение, морала на л. социални групи, организации и др
► синоними за етика - български речник на синоними
синоними за етика
морал, етика; етичен кодекс, етика
► ЕТИКА - DN Ушаков Голям речник на съвременния български език
какво ЕТИКА
Етика, етика, пл. Не · съпруги. (От · гръцкия дух. - по поръчка).
1. философска доктрина на морал, на правилата на човешкото поведение. Стоици етика. Идеалист етиката на Кант. Материалистическата етика.
2. Стандарти за поведение, морал, набор от морални правила за членовете на всяко общество, всяка социална група, професия. Партийни етика. Медицинската етика. Fizkulturnaya етика. Буржоа етика. Пролетарски етика.
► етимология ЕТИКА - етимологичен речник на българския език. Fasmer Макс
етимология ЕТИКА
от Петър I; см. Смирнов 351. Вероятно, след като Pol. etuka на битка. Ethica (Quintilianus) от гръцки. ἠθικά повече. от ἦθος ср стр. "маниери, обичаи"; Ср Dornzeyf 119 et сл. Pozdnegrech. произношение -и- отразява формата на IFIC Radishcheva (51).
► ЕТИКА - Малък учебен речник на българския език
какво ЕТИКА
Философия, обект на изследване, което е морал, нравственост като форма на обществено съзнание и като форма на връзките с обществеността.
Хегеловата етика. Материалистическата етика.
- Аз съм тук, сега и мисля, че много четене по етика, се опита да се оправдае философски морал. Veresaev, от своя страна.
Норми на поведение, човешки морал на л. клас, социална или професионална група.
Медицинската етика. Комунистически морал.
Моралът, или етика, съществува от началото на формирането на човешкото общество. Калинин комунистическия възпитание.
Между атлетите има един вид етика, по силата на които се смята, осъдително да погледнете опонента си упражнения. Куприн, в цирка.
► ЕТИКА - Сглобяеми речник на чуждите думи в българския език