Кратки стихове на розата

Той ще, жал ми е за рози, изсъхнали с лека пролет; Скъпи за мен, и гроздове на лозята, в ръцете узрели под планината, красотата на долината на моя зърнени храни, Joy есен златна продълговати и прозрачни, колкото пръстите на една млада девойка. Стари мечка роза, самотен, в снега и студа, и моят начин е далеч. И по същия път с меч на рамото му, той идва след мен в плащ мъглив.

Дали той знае, че снегът е смазан там, че изгаря Последно Sunset, на което нямам изход цяла нощ, че по-голяма свобода зад мен няма да работи. А къде, закъснял Syschu съм за една нощ? Само рози за отливани сняг пада. Само сълзи в алени сняг пада. Копнежът на смърт, не мога да помогна. Той се изправи zatopchet безцелно в снега. Добро не-възрастен и със сладък сън за не-възрастен вечер! Тук, в сянката на уютна спалня и портрет на нея в тъмна рамка.

В портрета руса момче Окачен uvyanuvshuyu нарасна до устните си и притисна пръст проведе инат си заплаха. Това момче е фаворит на Графа, от люлката до мечтаят за меч, но той открива, бедни, вратата на кабинета, където лежеше тайната на хартия. Той е разпитан и излъга в отговор, провеждане на инат заплаха. Само розата той възлюби света, и е починал предател на роза. Между веждите замръзнаха мачка си, той е тъжен в затъмнена рамката и да не са възрастни и не-възрастен сладък като плаче вечер!

Всичко на рози - на гърдите, в светлината рокля бяло върху черна коса, преплетени с перли - тя почива, обратно смелост движение отметна глава с отворена уста. Блестеше прекрасен човек жив руж спря топката, а музиката мълчеше и, смая съблазнителен танц, аз съм на другия край на бляскавата зала, с красива гледка на внезапно се срещна И - как и защо, аз не знам!

И изведнъж залива на златната галерата плува сред тълпата от африкански роби, всички в рози - Лидия, като Венера О, те виня Като цяло, около Пестум Роуз, класически рози. Дъщерята на млада пролет млад, Blush роза разцъфтя и сутрин красота Heart неволно привлича. И скатия Rose обичан; Той изпрати път към красотата, скитащи приятели оставили ден и нощ, за да живее с Роуз. Люлеенето на зелената клон, където чака награда за себе си, доста съседката си Той каза, че изведнъж затаи дъх - и всичко в природата изстина.

Въпреки и злоба изпитания Dying ден оформят и дъх на пролет ме veesh. Както очите ми очаровани! Докато се молех пролетни мразове Не пипайте студения си ръка! Тъй като аз съм berog заветната ми Младост цветове ценни, скъпи; Струваше ми се, че процъфтява радост, стори ми се, любовта е вдъхнал в тях. Но в света, аз бях девствена рай, прекрасен като ангел на красотата, венец от рози търси млад, Скъсах свещените цветя.

И откъде тя. В двора на църквата бял камък на камък - моите рози zavyanuvshy венец. Ако рози тихо изкъпани, ако звездите избледняват в небето, скалите разбиват вълните, лъчът излиза от зората в облаците. Това е смърт - но без борба болезнено, това е смърт, завладяващ красота, обещава приятен празник - Най-добър дар от природата е всичко-добро.

Тя, божествен наставник, да научат хората да умират за нежна усмивка и тържествена среща края си безропотно. Белая Роза дишаше върху тънък стрък.

Момиче монограм линия през зимата стъклото. Гълъбите пърхаха слабо през призрачни снега. Мечти обитавана от духове сутрин предчувствие отр. Тя чакаше дълго време за дълго време в прозореца. Някъде отвъд морето след цъфнало пролетта. Вечер дойде, и на земята утешавайки мечта. Тя извика през нощта в тишината - но за кого? Белая Роза избледнели без сълзи онази нощ. сутрин гълъбите блеснаха - и се втурнаха веднага. Като лъч на разсъмване, като Лола Роуз, красива е цветът на бузите й; Както и в Мадона на Рафаел, казва й мълчание.

С хора горди съдбата покорна, не откровение, не се преструваше, нарочно, изглежда, тя е създадена, за да бъде щастлив. Но светлината, която не разрушава? Това ще извърши благородна душа, която няма да се свие, Чие его не се размножават? И чиито очи не мами маската на своя Смарт? Аз Морозов постави лъкове с доведената дъщеря на Ирод танц, отлети с дим от пожар Дидо, да Jeanne на кладата отново.

Виждате ли, аз съм уморен повдигнат, и да умре, и да живее. Всичко това, но тази червена роза Дай ми свеж усещане отново. Пред портите на Рая Две рози процъфтяват, но е нараснал - страст емблема А страст - плод на въображението на земята. Един толкова нежно стане розова и Богородица, сладък неудобно, приятел, лилаво, rdeet, огънят на любовта изгарят. И двамата на прага на знания ... Може ли да бъде вярно, Бог като съдия и тайно страстно горене на небесни тайни свикнали?!

В дните на обещаващ млад, в дните на безоблачно синьо небе Бяхме запознати с бурите, - безгрижие бяхме с вас. За нас, цветя аромат, луната светеше само нас, само ме с теб през нощта славей пееше тяхната скръб. Колко добре след това, колко свеж бяха розите! Това време отдавна мина Погледнете колко прекрасно Божия свят; Простора дълбоко чист, нашата градина толкова зелено и ароматно, и топъл ден, и спокойствие, и ясно, се носеше в отворената врата; Цветовете на роса блестят сълзи Както и сега, колко свеж тези рози!

За всички, които сме страдали, Повярвайте, дайте ни стократно. Дни низ почистване и след мрачната зима отново разцъфна в долината Млади щастлив пролетта; Shine нежна луна; Изсипете рева на славея, и почивка от работа, ние се върне с радост и мечти: Колко хубаво тогава, как свеж са розите! Блестящ, облаци се бяха вкопчили Синият пламък на деня.

Две рози в прозореца отворени - два чаши, пълни с огън. Прозорецът в прохладната мрака на къщата и се загледа страстен зелена градина и сено страстен унесеност струя сладък вкус. Понякога, силен и тежък, високо в небето с грохот Гръмотевичен тътен ... Но пчелите пяха и звънна мухи - на ден грееше.

Омар Хаям, не само на розата

Понякога шумни потоци тичаха през душове на синьо ... Но слънцето и синьото мига в блясъка на огледалото за смяна на тях - и ден грееше и топено роза замрял ръководителите на клонове, както и да се усмихват през сълзи в очите, пълни с огън. Колко си хубава, колко пресни са розите в дните, когато мечтите се рояха в сърцата на хората, прозрачни и ясни, колко честни, колко пресни са розите на любовта ми, и слава, и пролетта!

Миналото лято, и навсякъде се просълзи Там не е страна, или тези, които са живели в страната толкова добър, колкото свежи рози днес Спомените за последния ден! Но дните минават - вече утихват буря. Обратно към къщата търсите пътеки България Колко си хубава, колко пресни са розите, аз изоставен моята страна в ковчега! Сред цветята анемичен, губят до цветовете на есента светещи края шипки, подсвиркване, залез червено.

И това в зелена kusche лице, отразяващи на запад, все още излъчва мирис на тържествуващ арогантен. Това е като, нали пощади от всичките си братя, сега са минали през Woman алея в шумна рокля. Аз вдишвам неволно Този хладен пламък изпира памет, като музикална вълна. Тя отдавна се спи в гроба Жената пада корал, че след като ми се обади: Дали той да бъде използван?

Gone океаните Да релси Но шипка се изчерви, пълно вкуса си. И тази вълна на червена дръпна ме отчаяна жена към мен с обич своя шанс. Извън прозореца на моята нощ, снегът се топи и дъжда. На масата, букет от рози, те ми донесе нощ посетител.

От свещи сълза - светлина, няма любов между нас. На дим венчелистчета ръка. Жалко е, че в сърцето ми, че не си.

Не топли ръце топло. Мине незабелязано тъга Нежни рози и чувствата си. Бърд ще отлети за една нощ, и се стопи в дъжд от дъжд. В суматохата на деня, в който няма да те забравя. Такава каприз красота Може ли да командва като негъвкав право.

Тя искаше да има синя роза! Нека pohlopochet градинар любовник. Но сини рози на земята не се случва. Градинар работи умело и спорове. Да твърде бързо напредване на възрастта намалява и трудното нещо не е дадено най-скоро! Копнеж изглежда като една стара дама минава в градината - погледнете снимката, градинар до гроба работил упорито и брашно заповяда на сина си син завещал тежестта на внука си, и внук само вкуси гордостта повече, когато най-накрая, в грохнал му ръка трепереше роза той взе синьото.

Merezhkovsky Дмитрий "Ако рози тихо обсипани Валерий Bryusov" Белая Роза Severyanin Игор "Classic Rose" Колко си хубава, колко пресни са розите Но дивата роза се изчерви, пълния си аромат, като червена тази вълна дръпна ме отчаяна жена към мен с обич му шанс.