Александър Bolotnikov
Една православна равин каза пасторът, който остана на посещение в Израел, че Бог говори на иврит. "Не е ли Той, като всемогъщ, не е в състояние да разберат и да е език на земята?" - попита пасторът. "Да" - отговорил равинът, - "Той може да разбере и да е език, но иврит - Майка му. Ето защо, един евреин се моли на иврит. "
Първият брой на всеки мисионер общество на Свидетелите на Йехова: "Знаеш ли, че името на Бог - Йехова?".
Последователи на теорията святото име ще отидат на борсата и казват: Името му трябва да се произнася като YAHVEH. Те дори да продължи, като се аргументира, че името "Исус" не е наред и трябва да се произнася като YAHOSHUA. Това е голяма глупост. Иврит транслитерация на името му - Йешуа. Това не е правилното име. Това е най-правилното иврит съществителното означава "спасение". Граматическата структура, предложен от последователите на теорията на святото име на иврит не съществува. Гърци произнасят името на Йешуа Исус (Yesus). Причината за това е проста. "W" се чува звук на гръцки език. По този начин, всеки от еврейската дума, която съдържа буквата "гумата» (ש), ще бъдат записани с помощта на "сигма" гръцката буква. Фонетични проблеми винаги възникват между езиците. Корейският език е без звук "р", а в Хавай не е поредица от звуци, които се намират на английски език. Апостолите са знаели разликата между фонология на иврит и гръцки, и които не се считат като проблем на писане на името на Исус от Лука в своето Евангелие и Деяния на апостолите.
Нека да разгледаме библейския свидетелството.
Въпросът на Божието име се споменава за първи в глава 3 от Изход. Това е историята на Мойсей среща с Бог, който му се яви от горящия храст. И Свидетели на Йехова и последователи на теорията святото име на отнасят до текста на Изход. 03:15 като най-важната им доказване. Въпреки това, аз няма да гледам на текста 15 в нейната непосредствена връзка, която ще започне с въпроса за Мойсей в стих 13. "А Моисей рече Бог: Ето, когато отида при израилтяните, като им кажеш: Бог на бащите ви ме изпрати при вас. И те щяха да ми каже: Какво е името му? Какво да им кажа? "
Бог започва да реагира на Мойсей в стих 14, а не 15. "Бог каза на Моисей:« Ehyeh-Ашер-Ehyeh ». Той продължи: "Така да кажеш на израилтяните: Ehyeh ме изпрати при вас." (Еврейски публикация общество Превод, евреи публикация общество [JPS]).
Преводът на иврит е избран, за да се покаже, как да изглежда традиционен английски превода на фразата "Аз съм този, който е" в транслитерира формата на оригиналния еврейски текст. С други думи, за първи път през 14-ти стих, Бог нарича себе си Ehyeh Бога, а не Господ. Какво прави тази загадъчна дума?
Този тайнствен Ehyeh напълно унищожава основният аргумент, посочен в първата глава на книгата "Свещената Name", който гласи, че Бог е с уникален правилното име. Ehyeh - това не е собствено име. Това е несъвършен форма на глаголът "да" (на еврейски корен HYH). Библейски еврейски глагол не разполагате с време, тъй като на английски език, но това може да се използва в рамките на пълно или не аспекти. Несъвършена аспект означава не е пълен действие. С други думи, глаголът ", за да бъде» (HYH) в несъвършен състояние на съществуване аспект означава, че няма край. По този начин, еврейската дума Ehyeh много по-широк, отколкото на английски: "Аз съм." Тя включва "беше, е и ще бъде."
Това е, което пише Йоан в книгата Откровение. "Аз съм Алфа и Омега, началото и краят, казва Господ, Който е и Който е бил и Който ще бъде, Всемогъщият" (Откровение 1: 8 .. Крал Джеймс превод). Ето как Джон превежда еврейската фраза «Ehyeh-Ашер-Ehyeh» гръцката чиито глаголни времена има ясна структура, както и на английски език.
Сега нека да погледнем стих 15. "И рече Бог на Мойсей: Така да кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и спомен си към всички поколения. "
Накрая има и добре познатите четири букви ЯХВЕ "LWHY" BWTYKM - Господ, Бог на бащите си. ЯХВЕ - е съкращение на по-дълъг име, което Бог използва за първи път в стих Ehyeh-Ашер-Ehyeh, правилният превод от които обсъждахме по-рано.
Всеки иврит граматик разбира, че думата ЯХВЕ и "HYH (произнася Ehyeh) имат общ корен HYH. Писмото иврит "yud» (י) и "вав» (ו) са много сходни и може да бъде граматически взаимозаменяеми в писмена форма. Представката "" "(" Алеф ") се отнася до първия човек, а префикс" г "(" Yod ") означава трета страна. С други думи, Божествената име ЯХВЕ произлиза от иврит глагола "да бъде" трета страна в един несъвършен време, който е записан под формата на YHYH.
Важно ли е да се каже името му?
Цар Давид пише в Псалм: "Те ще уповавам, които познават името Ти; Защото не си ги оставил, че Тебе, Господи търсят", Пс. 09:11.
Което предполага познаване на името? Свидетели на Йехова настояват, че именуване Божието име е от голямо значение за спасението.
Например Исус е много важно и разбираеми за християните.
Когато едно дете призовава родителите по име, то се разглежда като признак за сериозно неуважение.
Разбира се, ние знаем, на името на баща ни, но ние се осмеляват да го наричат с това име? Ако Бог - нашия Отец, тогава не трябва да използваме нашите молитви примера на Исус?
В Близкия съпругата Източна култури никога няма да се обади на мъжа си по име. Когато Авигея дойде при Давид, да се извиня за поведението на мъжа си, тя го нарича "милорд" (1 Цар. 25). Витсавее се обърна към съпруга си по този начин (3 кг. 1). Този тип отношения и лечение съществувал в древния Близък изток, се дължи на факта, че човек се разглежда като защитник на жените и гаранции в законовите и моралните аспекти на живота. Културата на семейните отношения и правната система са се променили. Статутът на жените в християнското общество според Гал. 3:28 е от мъжки пол. Но дали Новия Завет се промени взаимоотношенията ни с Бог? Ако жената в древния близкоизточната култура призова мъжа си така, то колко по-достоен за нашето уважение към Твореца!
"В чест на името на Господ изисква, че думите, които използваме в разговор с Бога, изречени с благоговение. "Светият преподобен и Неговото име е" Псалм 110: 9. Ние никога по никакъв начин не трябва да се приема с лека ръка към заглавието или името на Божеството. В молитва ние влезе в приемната зала на Всевишния, и ние трябва да застанем пред Него със страхопочитание. Angels покриват лицата си в Неговото присъствие. Херувим, светли и светия Серафим подход Неговия престол в тържествена почит. В много по-благоговение имаме нужда, ограничени, грешни същества се явяват пред Господа, нашия Създател "(Елън Уайт, 106.2 MB).
За всеки религиозен евреин, който разбира и оценява иврит произношението на името ЯХВЕ е признак на сериозно неуважение към Всемогъщия Бог. От древни времена, равините са сериозно обезпокоени, че след прочитането на Писанието, където името на Аллах ЯХВЕ се случва 6828 пъти, някой започне да злоупотребява с произношението на името му. Затова масорети които имат гласни в текста на еврейската Библия (който се състои само от съгласни), за да останат в рамките на Словото на ЯХВЕ гласните на думата Адонай (моя Господ). Това е традиционна еврейска четене на божествената името на базата на Битие 18: 2.
Раннохристиянските учените не знаят за еврейския начин на писане. Когато те четат словото на ЯХВЕ с гласните на своя мнемоничен, а след това те го произнася като "Йехова". Това произношение, макар и неправилно, е традиционен за много християнски църкви. Никой не знае точните звуци на четирите съгласни, представляващи името на Бога.
Произношение «Господ» днес е условно споразумение между съвременните учени.
Традицията на четене Адонай (моя Господ), има най-малко по време на Септуагинтата, гръцкия превод на еврейските писания. Равини, които са извършили превода, използвани гръцката дума Kyurios (Господ), да преведе четирибуквена дума ЯХВЕ в гръцки. Те просто го е направил въз основа на равински традиция.
Вярно е, че перфектен превод на Светото писание не съществува. Вярно е също, че на оригиналния език, използван в писмен вид, по-голямата част от книгите на Библията - еврейски. Също така е вярно, е фактът, че е много важно да се разбере Библията въз основа на неговата иврит културен контекст.
Въпреки това, Бог иска Неговото послание беше ясно. Ето защо, той благослови и ръководи по-ранните реформатори, които превеждат думите му на местните езици на средновековна Европа. Въпреки, че тези преводи са далеч от съвършенство, Бог е избрал на хората да имат пряк достъп до неговия пример в Библията, заобикаляйки свещениците и всички, които могат да действат като посредник.
Александър Bolotnikov,
Директор на Центъра за научни изследвания "Шалом"
теология докторска
Превод от английски източник Александра Obrevko - Boruch